Навиците понякога убиват

Как да те достигна? Приплъзвам се леко напред, спирам закован. Толкова си мила и беззащитна, че аз мога само да ти навредя. И го зная. Знам и че никога няма да бъдеш моя, но ми стига само да те гледам. Но и това не мога всъщност. Защото когато го правя, забелязвам липсата на пламък в очите ти. Той е загаснал, а сега гаснеш и ти, пред моите. Проклетите наркотици те убиват, а аз не мога да те откъсна от тях, така както не мога да откъсна себе си от теб.

08:03, 27.11.2004 от Mawtan Cage

Нищо за губене 1 - Гарвани

При всяка негова крачка, при всеки досег на един от двата му крака с жълто- черната трева, от сухите клони на невисоките дървета политаха група гарвани. Грачеха в надгробен ритъм, който бе идеален за това място. В пълна противоположност на дърветата, някои странни растения и храсти имаха набиващ се на очи яркозелен цвят и страховити размери. Гората отчасти наподобяваше хаосът в косата на Дънпийл, която стърчеше в неопределени посоки, на места оцветена с непрогледно- черен цвят, преминаващ в кърваво- червен и също и един цвят, наподобяващ... нещо изгоряло.

17:37, 20.11.2004 от Mawtan Cage

Телохранители

Дилън бе от хората, които можеха спокойно да прекарат целият си живот пред компютъра си, без да забележат някой ден, че той (животът) вече е към своя край. Способен бе да стои, взирайки се в монитора и да щрака полу-равномерно по клавиатурата неимоверно дълго време. Понякога ставаше от мястото си, за да отскочи до хладилника, понякога за да навлажни устни с чаша бира или пък да намине към тоалетната. Но това бяха неща

15:33, 12.11.2004 от Mawtan Cage

<< Предишна страница 1 2 3 4 Следваща страница >>